Гергьовден - ден на храбростта и българската армия.

   Днес е Гергьовден - ден не само на българската армия, а на овчаря и св.Георги Победоносец.

   Денят на храбростта  започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

   Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден "за храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

   През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

    На този ден Българската православна църква чества деня си на Свети Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.

   Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Генко и други имена, производни на тези. 

   Празничната трапеза обикновено се прави извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене и квасено мляко. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

   Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

Прочетено за Вас от: Wikipedia